LATEST

РЕЙТИНГЪТ НА ОСКАРИТЕ УДАРИ ДЪНОТО


Холивуд реши да покаже, че от време на време (веднъж годишно) няма нищо против да изгледа някой филм със субтитри, но за сметка на това обикновените американци масово обърнаха гръб на 92-та церемония по раздаване на наградите Оскар, като предпочетоха да правят всичко друго, само не и да гледат телевизия в неделя вечерта.

 Изключително скучната и предвидима церемония тази година успя да събере пред телевизорите едва 23,6 млн. зрители, повечето от които най-вероятно са заспали още преди изпълнението на Били Айлиш.

 Десетките комедианти, които бяха букнати като призентъри, за да скрият липсата на адекватен водещ, не успяха да ни убедят, че това е най-добрата формула за това шоу, но пък бяха в пъти по-сполучливи от безкрайната върволица изпълнения на кичозни песни, които никой нормален човек няма сам да си пусне доброволно.

 По-долу може да прегледате с колко милиона са намалели зрителите от 2001 г. насам и да прецените сами дали от поодбни церемонии все още има смисъл:
2020: 23.6 million, Паразит (без водещ)
2019: 29.6 million, Зелената книга (без водещ)
2018:  26.5 million, Формата на водата (Джими Кимъл)
2017:  32.9 million, Лунна светлина (Джими Кимъл)
2016:  34.4 million, Spotlight (Крис Рок)
2015:  37.3 million, Birdman (Нийл Патрик Харис)
2014:  43.7 million, 12 години в робство (Елън ДеДженерис)
2013:  40.3 million, Арго (Сет Макфарлън)
2012:  39.3 million, Артистът (Били Кристъл)
2011:  37.9 million, Речта на краля (Ан Хатауей/Джеймс Франко)
2010:  41.3 million, Войната е опиат (Стийв Мартин/Алек Болдуин)
2009:  36.3 million, Беднякът милионер (Хю Джакмън)
2008: 32.0 million, Няма място за старите кучета (Джон Стюърт)
2007: 40. 2 million, От другата страна (Елън ДеДженерис)
2006: 38.9 million, Сблъсъци (Джон Стюърт)
2005 42.1 million, Момиче за милион долара (Крис Рок)
2004: 43.5 million, Властелинът на пръстените: Завръщането на Краля(Били Кристъл)
2003: 33.0 million, Чикаго (Стийв Мартин)
2002: 41.8 million, Красив ум (Упи Голдбърг)
2001: 42.9 million, Гладиатор (Стийв Мартин)

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

ОБЯВИХА ПРОГРАМАТА НА КИНОФЕСТИВАЛА ВЪВ ВЕНЕЦИЯ: МАЛКО ХОЛИВУД, ПОВЕЧЕ АРТХАУС ФИЛМИ

Изображение
Съвсем очаквано, състезателната програма на кинофестивала във Венеция тази година включва минимално количество холивудски заглавия, изключенията са единствено "Nomadland" на Searchlight и "The World To Come" на Sony.  И двете обаче са режисирани от жени (съответно Клои Жао и Мона Фастволд), след като  миналата година Мострата отнесе множество критики, че има само две дами в конкурсната програма. Тази година техният брой е вдигнат до рекордните осем от 18-те обявени до момента фестивални ентрит а. Шефът на фестивала Алберто Барбера не пропусна да отбележи на прес конференцията днес, че всички филми „са избрани изключително въз основа на тяхното качество, а не в резултат на половите протоколи“.
Прочетете още

ТИРАНИЯТА НА УДОБСТВОТО

Изображение
от Тим Ву Удобството е най-подценената и най-малко разбирана сила в света днес. Като двигател на човешките решения, то не предлага незаконната тръпка на несъзнателните сексуални желания на Фройд или математическата елегантност на стимулите на икономистите. Удобството е скучно. Но скучно не е равно на тривиално. В развитите нации на 21 век удобството – т.е. по-ефикасните и лесни начини за извършване на лични задачи - се очертава като може би най-мощната сила, която оформя нашия индивидуален живот и нашите икономики. Това е особено вярно в Америка, където въпреки всички възхвали на свободата и индивидуалността, понякога имаш чувството, че удобството всъщност е най-върховната ценност. Както наскоро заяви Евън Уилямс, съосновател на Twitter: „Удобството решава всичко.“ Изглежда, че удобството взима решенията ни вместо нас, влияейки на това, което смятаме за истинските ни предпочитания. Предпочитам сам да си сваря кафе, но това на Starbucks е толкова удобно, че едва ли някога
Прочетете още