LATEST

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕ: ИЛИ КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ ЖОКЕРА, СКОРСЕЗЕ, ЧАПЛИН, ВИТО КОРЛЕОНЕ, МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН И ВИКТОР ЮГО


Дали Мартин Скорсезе е прав като твърди, че филмите на Marvel не са кино? И защо хвърля ръкавицата директно към студиото, което превърна комиксите на Стан Лий в бизнес за милиарди (с малко помощ от Disney, разбира се), а не към супергероите в киното като цяло?

Може би, защото Скорсезе вече е гледал "Жокера", част от вселената на DC Comics, и е харесал това, което е видял?

Със сигурност ще се намери някой холивудски хроникьор, който да разчепка историята, особено когато в началото на следващата година станат ясни номинациите за Оскар. "Жокера" ще присъства обилно в тях, въпреки настоящия рейтинг от 68% одобрение в Rotten Tomatoes в директен сблъсък с "Ирландецът" на същия Скорсезе.

Фактът, че част от критиците не харесват филма на Тод Филипс, не означава, че отделните гилдии няма да оценят тягостната декадентска атмосфера на Готъм (Ню Йорк) от началото на 80-те, силния сценарий, който на три-четири места успява да се пренапише от самосебе си, изключителната операторска работа на Лорънс Шер и феноменалното изпълнение на Хоакин Финкс, номиниран три пъти до този момент за най-престижната филмова награда.

Сега обаче има реален шанс да спечели Оскар за главна мъжка роля, честно. И то при ожесточена конкуренция със самия Де Ниро (за "Ирландецът"), Антъни Хопкинс и Джонатан Прайс за "Двама папи" и Адам Драйвър за "Брачна история".

Просто Жокера вилнее на воля отново из Холивуд, след като се превърна в сензацията на 76-тия международен филмов фестивал във Венеция. Филмът отнесе 8-минутни овации след прожекцията си на Лидо и най-високото отличие на феста - "Златен лъв", който в последните няколко години се превърна в ранен предвестник за церемонията на Оскарите.

Преди малко повече от десет години Хийт Леджър получи посмъртен Оскар за превъплъщението си в същата роля в "Черният рицар" на Нолън. Колко често се случва двама различни актьори да спечелят награда от Академията, влизайки в кожата на един и същи герой?

Всъщност, до момента се е случвало само веднъж! Марлон Брандо и ко-звездата на Финикс в "Жокера" Робърт Де Ниро печелят наградата в началото на 70-те за ролята на Вито Корлеоне в първите два "Кръстника".

Каква ирония само! Или нарочно търсено съвпадение?

Когато "Шофьор на такси" излиза на екран през далечната вече 1976 г. легендарната кино-критичка Полин Кейл пише, че според нея "няма друг филм до този момент, който да е "драматизирал толкова мощно градското безразличие".

Какво ли щеше да напише, ако имаше възможност да гледа "Жокера"? Може просто можеше да замени "Шофьор на такси" в ревюто с името на най-пополярния злодей в историята на американските комикси и поп-културата изобщо. И със сигурност не го казвам в пейоративен смисъл (ревюто е просто прекрасно, хвърлете му един поглед тук).

"Жокера" всъщност не просто е вдъхновен от "Шофьор на такси" и "Краля на комедията" на Скорсезе. Тод Филипс с леко намигване е скрил няколко великденски яйца/поклона към един от най-големите в киното на XX век, без все още да знае, че Скорсезе явно не е фен на филмите за супергерои. Но филм за супергерой, повлиян изцяло от неговото творчество, това вече е нахалство.



Всички буквални прилики с "Шофьор на такси" обаче не са случайни. Насоченият пръст към слепоочието; физическата промяна на героя в синхрон с менталното му състояние; изрезката от вестника; дори на пръв поглед случайната прилика между Глен Флешлър и Питър Бойл. Първият - човекът, който подхвърля пистолета на Артър Флек (Жокера), вторият - героят, който запознава Травис Бикъл (Робърт Де Ниро) с продавача на оръжие. И така нататък, и така нататък. Ще спра до тук, за да няма други спойлери.

Поп-културните препратки, от които филма прелива, нямат край. Не случайно на благотворителната гала, която Томас Уейн и съпругата му посещават, се прожектира филма на Чарли Чаплин "Модерни времена" от 1936 г., точно четири години преди самия Жокер да се появи за първи път в илюстрованите книжки на Detective Comics.

Най-известният комик в историята въобще е автор и на "Smile" - парчето, което се промъква още от трейлъра в различни сюблимни моменти. То също е написано специално за "Модерни времена" и по ирония на съдбата е най-любимата песен на Майкъл Джексън. Той пък й прави кавър в албума от 95-а HIStory, когато е в разгара на съдебно дело за педофилия, сякаш в отчаян опит да припомни сам на себе си, че не трябва да се изолира от света и да потъва надълбоко в себе си, въпреки всичко лошо, което му се случва. Само осем години по-рано Скорсезе режисира видеото към "Bad". Случайност? Възможно е.



Не е случаен обаче изборът на Тод Филипс да включи във филма легендарната сцена с кънките от "Модерни времена". В нея Чаплин кара кънките с превръзка на очите, рискувайки аха-аха да се катурне директно от четвъртия етаж на универсалния магазин. "Опасност" гласи табелата, която влиза в кадър.



Какво ли пък щеше да каже самия Чарли за филмите на Marvel и "Жокера"? Може би на него поредицата за Отмъстителите щеше да му хареса, но пък нямаше да е съгласен с някои от обратите във филма на Филипс.

Самият Чаплин описва в знаменателната си автобиография (задължително четиво, между другото, на две места има и българска връзка) мизерния живот, който води с майка си в Лондон в началото на XX век. Твърде горда да пусне невръстното си дете по вариететните програми, за да изкарва пари, Чаплин е свидетел как тя малко по малко полудява пред очите му, измъчена от глад, мизерия и скръб. Чарли обаче не се предава. Години по-късно, когато вече е милионер, той може да й купи всичко, което поиска, но тя така и не може да му се зарадва, останала дълбоко фиксирана в миналото и собствената си трагедия. Усмихвай се, дори и сърцето ти да се къса!

Само още малко тривия за Чаплин и продължавам напред. Оригиналния финал на "Модерни времена" е безвъзвратно изгубен за поколенията, освен няколко кадъра от него, но всъщност филмът е трябвало да завърши с нервна криза на Чарли и финална сцена, в която Момичето го посещава в психиатрична клиника, облечена като монахиня. Чиста случайност!

Да погледнем сега обаче към първия филм, в който се появява Жокера. Както вече казах, героят влиза в комиксите през 1940-а, но всъщност на голям екран "изгрява" 12 години по-рано. Е, добре де, не точно, сега ще обясня за какво става въпрос.

Паралелът тук е чисто визуален и е между известната откачалка и героят на Конрад Вейдт от немия филм "Човекът, който се смее" по романа на Виктор Юго. В мелодрамата от 1928 г. Вейдт, който по-късно ще участва и в "Казабланка", изпълнява ролята на Гуинплейн - обезобразен като бебе от цигани благордник в маниакална разкривена усмивка, който обикаля панаирите като циркова атракция. Задължителна книга, между другото, нужно ли е да го споменавам?

Бил Фингър, един от създателите на Батман заедно с Боб Кейн и Джери Робинсън, многократно е подчертавал, че образът на Жокера директно е заимстван от този филм и всъщност никак не е трудно да се видят приликите. Преценете сами всъщност:



Един от продуцентите на първия филм за Батман на Тим Бъртън от 1989 г. пък се спира върху Джак Никълсън като най-добрия избор за ролята на Жокера десетина години по-рано.

Майкъл Услан заедно с партньора си Бен Мелникър държи правата за екранизацията на супер героя от 1979 г. и има дейно участие във всички филми за прилепа и неговата вселена до този момент (да, дори и в недоразумението "Жената котка", може би един от най-лошите филми на всички времена).

Та през 1980 г. Услан чете сутрешния си вестник, когато попада на знаменития кадър от "Сиянието" на Кубрик, в който Джак Никълсън гледа с психясъл поглед през току-що разбитата от него с брадва врата. Продуцентът откъсва снимката от вестника (!!!, поредна случайност) и по-късно изрисува върху нея лицето му в бяло с коректор, добавя с червена химикалка познатата усмивка, а със зелен маркер - характерната коса. И хоп - готово. Имаме си Жокер. 


За Услан остава само трудната задача да показва в следващите седем-осем години снимката наляво и надясно из Холивуд, за да успее да убеди всички, че няма друг актьор, който да е по-подходящ за ролята.

Никълсън е брилянтен в изпълнението си, но по време на снимките има момент, в който и той изпада в нервна криза и повече от два часа крещи на целия екип, че филмът ще бъде абсолютен провал и никой на снимачната площадка не знае какво върши. В резултат на това Warner увеличават хонорара му до неприлично високите за онези времена 50-60 милиона долара под формата на процент от бъдещите приходи. 

Филмът на Бъртън, естествено, се превръща в най-големия хит на 1989 г. и донася 412 милиона долара в цял свят. Лентата остава в историята и като първия холивудски блокбастър за супергерой.

Никълсън дотогава е вторият актьор, който влиза в ролята на Жокера на голям екран. Преди него в образа се превъплъщава единствено Сизър Ромеро през 1966 г., но той почти няма отношение към ролята, като дори отказва да си обръсне мустаците и горките гримьори са принудени да мажат бяла боя върху тях.

Хоакин Финикс от своя страна е петият актьор, който играе Жокера в игрален филм (като изключим Марк Хамил и Зак Галифанакис, които дават гласовете си за две анимации) и дотолкова потъва в персонажа, че вече няма да може да отделим лицето и характерния истеричен смях от следващите образи, които ще пресъздаде.

Дали е добро или за зло - само времето ще покаже. Също както и оценката за филмите на Marvel!

Но дотогава - Скорсезе винаги е прав!

А Жокера всъщност е Майкъл Джексън. Помислете над това!


Коментари

Популярни публикации от този блог

"ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ": МЕЧКАТА ОТКРАДВА ШОУТО

МАРТИН СКОРСЕЗЕ: ЗАЩО КАЗАХ, ЧЕ ФИЛМИТЕ НА MARVEL НЕ СА КИНО. НЕКА ОБЯСНЯ.