FROM THE ARCHIVE: ЛУДОСТТА НА КРАЛ ДЖОРДЖ

За 25 години на сцената Джордж Майкъл най-накрая успя да се помири със собствените си демони и да започне на чисто



Джордж Майкъл е от онази рядка порода големи поп звезди, които 80-те години ни завещаха, и един от малкото, който тепърва ще има какво да казва на публиката си, след като през последните 12 години се опитваше единствено, с променлив успех, да избяга от миналото. А защо не дори и да унищожи кариерата си?

Първо отказваше да се появява в собствените си видеоклипове. След това не искаше да ги промотира. Заведе дело срещу музикалната си компания. Отказваше да прави албуми. След това му беше невъзможно да прави албуми. Забърка се в гей сексскандал в една обществена тоалетна. Записа парче срещу Блеър и Буш и т.н. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност и въпреки че нормалната логика подсказва, че кариерата му трябва да е съсипана отдавна и безвъзвратно, фактите говорят противното.

Веднага след излизането си в края на миналата година новата колекция с най-големите му хитове застана на върха във Великобритания, а последвалото я световно турне пълни стадионите по цял свят. Билетите за шоуто на обновения и легендарен стадион Уембли свършиха за броени часове, което накара организаторите да добавят нова дата, която също е разпродадена.

Само тези факти би трябвало да говорят сами за себе си: Джордж Майкъл е велик и дори да не запише нито една нова песен в следващите двайсетина години, мястото му на точно тези страници (сп. EGO, май, 2006) е напълно заслужено и оправдано.


Нека обаче да се върнем 43 години назад, когато се ражда Йоргос Кириакос Панайоту. Баща му е емигрант от Кипър, успял да избяга в Лондон през 50-те години, а майка му е англичанка от еврейски произход. Семейството държи собствен ресторант, но понеже парите никога не достигат, майка му работи на още три деца и няма време за собствените си деца. Баща му пък е строг и през цялото време се опитва да приземи малкия Йоргос от мечтите му за музикална кариера и световна известност. Непрекъснато му натяква, че за да успее трябва да работи здраво и да не се поддава на тийнейджърските си мечти. Стига се дотам, че дори му казва, че не може да пее и няма никакъв талант: "Обясняваше ни, че прави всичко единствено заради самите нас и непрекъснато ни даваше за пример факта, че в Кипър е живял със седемчленното си семейство в една-единствена стая. Сега го разбирам напълно и мога да си обясня поведението му, но като дете изпитвах силна омраза към баща си. А той всъщност се опитваше да ни предпази от провал и това като емигрант като че ли беше най-големият му страх."

Въпреки че вече започва да привлича момичешките погледи, малкият Йоргос е толкова срамежлив, че неизменно се възприема за грозновато момченце от кипърски произход, на което сестрите му непрекъснато натякват да си избръсне едната вежда, за да се получат две.

В училище Джорджи се запознава с Андрю Риджли, който не след дълго се превръща в най-добрия му приятел. Андрю е тотален негов антипод - самоуверен, нахакан. нахален, винаги облечен по последна мода и с голямо самочувствие. С още няколко приятели в края на 70-те създават групата Executive, която историята не е запомнила с нищо съществено. Андрю и Джордж обаче осъзнават, че спойката между двамата е страхотна и  напускат формацията, за да създадат дуета Wham!, който впоследствие ще се превърне в една от най-влиятелните поп групи в средата на 80-те, заедно с Duran Duran и Culture Club.

Успехът идва моментално още с първия албум Fantastic! и хитове като "Wham Rap! (Enjoy What You Do)", "Young Guns (Go For It)" и "Club Tropicana". Докато Майкъл е отговорен за музикалната страна на кариерата им, Андрю поема пълен контрол върху имиджа на групата - от срамежливи хлапета Wham! се превръщат в млади хедонисти, които знаят как да се забавляват, заобиколени винаги от сексапилни момичета с перфектен тен и невъзможно бели зъби. Видеоклиповете им се превръщат в мощно оръжие за налагането им като секссимволи, а години по-късно Джордж ще признае, че е осъществил първия си гей контакт именно по време на снимките на "Club Tropicana". Но за това малко по-късно.

1984 се превръща в най-силната година за дуета. "Wake Me Up Before You Go-Go" достига до върха едновременно във Великобритания и САЩ, а малко по-късно същата съдба сполетява и втория им албум Make It Big. Това е и годината, в която Джордж записва първия си соло сингъл "Careless Whisper" (отново номер 1). През декември 1984 г. класациите в цял свят се оглавяват от парчето към благотворителната кампания на Боб Гелдоф Band Aid "Do They Know It's Christmas Time", в записите на което Майкъл взема участие, а на второ място е хитът на Wham! "Last Christmas". Така в рамките само на една година Джордж успява да достигне върха със собствената си група, като солов изпълнител и с участието си в благотворителния проект. Никак не е зле за хлапе, което "няма талант", нали?

Началото на 1985 г. заварва Wham! на път със старта на световно турне, с което Джордж иска да докаже, че не са поредната еднодневка, а качествени музиканти, композитори и ентъртейнъри. Пикът в обиколката е през април същата година, когато Wham! се превръща в първата западна група, която изнася концерти в Китай. Интересът от страна на медиите към десетдевния престой на групата е огромен, а режисьорът Линдзи Андерсън създава документалната лента Foreign Skies: Wham! In China.

Нещата вървят от добре към по-добре. В началото на 1986 г. Wham! са най-голямата поп група в света, оставили далеч зад себе си конкурентите от Duran Duran и Culture Club (Бой Джордж е толкова бесен от този факт, че не пропуска да се прояви като малка кучка и непрекъснато изтърсва някоя обида по адрес на Майкъл пред пресата). Джордж обаче иска да се измъкне от клишето на тийн-звездата и да се докаже пред по-сериозна и възрастна аудитория, което по-късно ще се окаже нож с две остриета. За целта обявява разпадането на Wham!, което ще се състои след финален концерт на Уембли и сборен албум с хитовете им. На върха на славата Джордж сам слага финалния акорд и се вторачва в бъдещата соло кариера. Андрю Риджли от своя стана се отказва завинаги от музиката и се оттегля на самотен остров далече в Тихий океан заедно със съпругата си, по ирония на съдбата - част от гърл бандата Bananarama.
Чак двайсетина години по-късно Джордж ще разкрие истинската причина за изненадващото си решение: в този период звездата най-накрая признава пред самия себе си, че е гей. Опитвайки се да се отърве от милионите фенки на Wham!, Майкъл не осъзнава, че със соловата си кариера не само ще запази позициите си сред тийнейджърките, но и ще привлече към фенбазата си милиони жени от цял свят.

Успехът е феноменален! Първият му соло албум Faith излиза през 1987 г., продава над 20 млн. копия в цял свят и изстреля цели шест последователни сингъла на номер 1 в САЩ. Следващата година печели Грами за най-добър албум и престижната награда Айвър Новело за композитор на годината. А Джордж е само на 25.

Въпреки невероятния успех депресията на Джордж се задълбочава. Без да иска се е превърнал в хетеросексуален секссимвол и мокър сън за всяко същество от женски пол в света. Преприемайки поредната си битка в опит да се измъкне от миналото, Джордж категорично отказва да промотира следващия си албум и да се появява в клиповете си. За сметка на това във видеото към "Freedom '90" събира супермоделите Синди Крофърд, Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън, Линда Еванджелиста и Татяна Патиц, а за обложката на Listen Without Prejudice vol. 1 избира снимка на щастливи америкаци на плаж през 40-те години.


Пак в отчаян опит да загърби миналото в клипа на "Freedom '90" ритуално са взривени трите символа от предишния му албум - коженото яке, китарата и джубоксът от "Faith" - колкото негови, толкова и изцяло американски символи. Иронията му сега изглежда прозрачна - видеото приковава погледните на мъжката част на населението пред екраните на телевизорите, а с обложката иска да иронизира нацията, която го боготвори.

В началото  на 90-те намеренията и истинските причини остават скрити дори за издателите му от гиганта Sony, които, меко казано, са бесни. Всичко завършва в съда, където Джордж завежда дело, опитвайки се да развали доживотния си контракт с мейджъра: "Откакто Sony Corporation купи моя договор заедно с всичко и всеки в CBS, видях как великата американска компания, с която гордо подписах първия си договор като тийнейджър, се превърна в малка частица от поточната линия на гигантски електронен тръст, който не разбира нищо от творческия процес. За Sony артистите са малко повече от софтуер."



Делото се оказва фатално за звездата, който е задължен да изплати на гиганта 40 млн. долара и да поеме половината от разноските на стойност 7 млн. В случая на помощ се притичва Дейвид Гефън, който откупува предварително правата за следващите два албума на звездата за САЩ. За останалия свят е подписана сделка с Virgin. И въпреки че в периода между 1991 и 1995 г. Джордж не издава солов албум, харизмата и огромният му талант го изпращат на челни позиции в класациите. Първо с дуета му с Елтън Джон "Don't Let The Sun Go Down On Me" (изпълнен за първи път на оригиналния Live Aid),  а след това и с изпълненията към от трибюта към Фреди Мъркюри, събрани във Five Live EP.

За разлика от Майкъл Джаксън и Принс обаче, които по същото време имат сътресения в кариерите си, Джордж Майкъл ни най-малко не се притеснява за бъдещето. След толкова години вътрешна борба най-накрая се е примирил със себе си и е открил човека, с когото е щастлив. Щастието обаче, като всичко друго в живота му, много бързо се превръща в трагедия. През 1991 г. на концерт в Бразилия Джордж се запознава с модния дизайнер Анселмо Фелепа и се влюбва в него. Само след осем месеца обаче Анселмо открива, че е болен от СПИН. Следващите четири години Джордж посвещава в грижи за приятеля си, който се стопява и умира пред очите му. Никой от близките на Джордж не знае какво точно се случва, понеже Анселмо изрично настоява да запазят връзката си в тайна. Съкрушен от загубата, Джордж минава на диета от прозак и марихуана. "Пушех по 25 джойнта на ден", ще признае по-късно. На Анселмо е посветен и следващия албум Older, който критиката обявява за най-доброто му творение. Въпреки успехите обаче, депресията му се задълбочава през 1997 г., когато майка му почива от рак.

През следващите десет години Джордж Майкъл няма да запише нито една значима песен, но за сметка на това ще бъде чест гост на страниците на жълтите издания. След дълги години спекулации дали е гей или не, драскачите получава своето, когато през 1998 г. Майкъл е задържан от цивилен полицай в опит за сексуален контакт в градска тоалетна в Лос Анджелис. Въпреки шокиращата новина, Джордж признава, че това е единственото положително събитие в живота му за последните десетина години. Дори успява гордо да се измъкне от скандала с парчето "Outside" и придружаващия видеоклип, които описват инцидента. Америка обаче никога няма да му прости и много бързо отхвърля бившия си секссимвол. Разкритията за сексуалната му ориентация обаче го освобождават от тайната, която крие повече от 15 години. В последвалите откровени интервюта, изпълнителят споделя, че е искал много по-рано да направи самопризнание. Първоначално мениджърът му го е посъветвал да не го прави, а и се е притеснявал как ще приеме факта майка му. В крайна сметка - когато вече е нямал какво да губи, просто не е искал да даде хляб на журналистите.

Коментари

Популярни публикации от този блог

"ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ": МЕЧКАТА ОТКРАДВА ШОУТО

US BOX-OFFICE EARLY WEEKEND ESTIMATES FRI, OCT. 4 – SUN, OCT. 6