LATEST

FILM REVIEW: ИСТИНСКИЯТ ЛЮИН ДЕЙВИС

"Истинският Люин Дейвис" се прожектира от петък в трите арт-кина в София и би било престъпление да го пропуснете, като членовете на Академията, които не го номинираха в основните категории за Оскар тази година. Братя Коен не правят нито една грешна стъпка от първата до последната минута, превръщайки филма от моментна снимка на фолк сцената в Гринич Вилидж от началото на 60-те години в ода за страданията на всеки артист, който иска да живее от и във изкуството си, неприемайки досадността на ежедневието. Накратко: "Истинският Люин Дейвис" е истински и няма да Ви трябва много време, за да го разберете.
Основна вина за това имат сценографът Джес Гончър, който е изпипал и най-дребните детайли от епохата, операторът Бруно Делбонел с финото си чувство за светлосенки, който буквално може да Ви накара да вдишате нюйоркската зима и, не на последно място, Ти Боун Бърнет, който разбира туй-онуй от фолк и с когото братя Коен работиха по "О, братко, къде си?".
Филмът за талантливия (или може би не?) фолк певец Люин Дейвис е в характерния стил за двамата режисьори - изпълнен е със сарказъм и чудати герои и накратко може да се опише като съвременна адаптация на Омировата "Одисея". Той обаче не е нито твърде черен като "Няма място за старите кучета", нито прекален фарс като "Убийците на старата дама".
На пръв поглед прототип на Люин (в ролята: невероятен Оскар Айзък) може да е Боб Дилън, но без последвалия успех. Филмът обаче е вдъхновен от по-малко известния Дейв Ван Ронк, който така и не успява да се прочуе извън задимените кафенета в Гринич Вилидж. Проблемът на Люин е, че егото му е толкова голямо, че без да осъзнава наранява всички около себе си. Дуетният му партньор (озвучен от Маркъс Мъмфорд) се е самоубил, той не иска да работи с друг, гаджето на "най-добрия му приятел" е бременна от него, а за капак на всичко - изгубва котката на един от малкото останали познати, които са склонни да го приютят.
Рижавият домашен любимец сякаш е взет назаем от "Закуска в Тифани" и точно както в класиката с Одри Хепбърн няма име - поне до последните 15 минути от филма. Люин обаче е пълната противоположност на Холи Голайтли, която преминава с лекота през живота. Когато най-накрая има няколко шанса да започне отначало той отхвърля всички възможности, защото нито една от тях не отговаря на разбиранията му за изкуството. Люин недоумява защо приятелите му Джим (Джъстин Тимбърлейк) и Джийн (Кери Мълиган, фантастична и през повечето време сипеща огън и жупел) имат по-големи шансове от него. Собственикът на клуба, в който свири спорадично, му разкрива тайната: "Някои искат да чукат Джийн, други Джим, Джийн вече съм я чукал..."
"Стига сте се кикотили вие там", изсъска една госпожа от задните редове към края на прожекцията и май беше донякъде права. Смехът в "Истинският Люин Дейвис" е горчив и по някое време засяда в гърлото. Явно тя отдавна го беше заменила с плач! 

Коментари

Популярни публикации от този блог

ОБЯВИХА ПРОГРАМАТА НА КИНОФЕСТИВАЛА ВЪВ ВЕНЕЦИЯ: МАЛКО ХОЛИВУД, ПОВЕЧЕ АРТХАУС ФИЛМИ

РЕЙТИНГЪТ НА ОСКАРИТЕ УДАРИ ДЪНОТО

ТИРАНИЯТА НА УДОБСТВОТО