LATEST

КАКВО СЕ СЛУЧВА В КАН?

(отдясно) Фредерик Пиеро, Джералдин Пела, Франсоа Озон, Марин Вакт, Фантен Рава
Конкурсната програма на фестивала в Кан започна с прожекции на "Млада и красива" на френския режисьор Франсоа Озон и "Ели" на мексиканеца Амат Ескаланте.
Филмът на Озон описва историята на 17-годишно момиче, което проституира. "Млада и красива" разкрива в рамките на 4 сезона личността на меланхоличната Изабел, която става зависима от проституцията така, както човек се пристрастява към наркотиците. Би могло да се каже, че "Млада и красива" е като нова версия на "Дневна красавица" (1967) на Луис Бунюел. В ролята на Изабел, която за клиентите си е известна с псевдонима Леа, се е снимала 23-годишната Марин Вакт. "Имам чувството, че в редица френски и чуждестранни филми тийнейджърските години са идеализирани", заяви Озон след прожекцията. "Аз обаче съм запазил мъчителен спомен от тийнейджърските си години. Идеята бе да направя портрет на младо момиче, представено в някаква реалност, но да не давам отговори на всички въпроси, за да споделя със зрителите мистерията, свързана с Изабел." Озон не бе показвал свой филм в Кан от 10 години. Предишният представен на феста негов проект е "Басейнът" (2003). Редица експерти са на мнение, че Марин Вакт е новата изгряваща звезда в Кан. "Знаех, че съм направил правилния избор, поверявайки й главната роля, въпреки малкия й опит като актриса", поясни режисьорът. Вакт вече се спряга като един от главните претенденти за наградите на фестивала.

Амат Ескаланте
Конкурсната програма продължи с издържания в тревожни и мрачни тонове филм "Ели" ("Heli") на мексиканския режисьор Амат Ескаланте. "Във филма съм се стремил да предам усещането за страх, което цари днес в Мексико", заяви Ескаланте. "Моята цел не бе да изпращам на света послание или да представя някаква концепция. Интересуваше ме психологията."
Филмът разказва за мексиканско семейство, което живее в свят на тотално насилие. "Опитах се да установя как се държат хората в условията на постоянен страх", сподели Ескаланте. Разказът се води от името на млад човек - Ели, който се опитва да стои настрана и да води колкото се може по-незабележимо съществуване. Но дори и той не успява да избегне насилието, когато полицаи разбиват вратата на дома му. Един от централните епизоди във филма е сцената на изключително жесток разпит. "Съвременното общество не трябва да се опитва да се скрие от собствените си проблеми, а открито да се взре в себе си", казва режисьорът. "Ели" беше посрещнат добре от критиците, макар много от зрителите да признаха, че са били шокирани от видяното.

Беренис Бежо
Продължаваме напред в конкурсната програма с "Миналото" на иранския режисьор Асгар Фархади с участието на Беренис Бежо и Тахар Рахим. Беренис Бежо, която блестеше в "Артистът", досега беше позната предимно от комедийни роли. Във филма на Фархади тя е домакиня, понесена от вихъра на събитията: едновременно силна и крехка. Действието се развива предимно в парижко предградие. Това е първият филм на Фархади, заснет извън родината му. Предишният "Раздяла" спечели награда Оскар за най-добър чуждоезичен филм.

(отляво) Йоко Маки, Корееда Хирокадзу, Мачико Оно (ако Йоко се ожени за Мачико и приеме фамилията й, ще се казва Йоко Оно!!! - бел. ред.)
Елегантният и емоционален филм "Лика-прилика" ("Like Father, Like Son") на японския режисьор Корееда Хирокадзу се очерта като ранен претендент за "Златната палма", като очарова публиката с дискретното разглеждане на въпроса кое е по-важно - генетиката или средата. Във вълнуващата семейна драма две семейства разбират, че болницата е разменила синовете им след раждането. Едното семейство е богато, другото бедно. Богатият баща е със строги изисквания към сина си. Другият е беден, но весел продавач, с още две закачливи деца. Филмът поставя въпроса какво е да си родител, как започва и се развива родителството. Корееда Хирокадзу каза, че целта на филма му, който завършва двусмислено, не е да отправи послание. Филмът беше посрещнат отлично от кинокритиците в Кан. Председателят на журито Стивън Спилбърг има слабост към темата за бащите и синовете. Дали "Лика-прилика" го е развълнувал, ще стане ясно при обявяването на наградените на 25 май.

(отляво) Джоел Коен, Оскар Айзак, Кери Мълиган, Джъстин Тимбърлейк, Итън Коен, Джон Гудман, Ти-Боун Бърнет
Братя Итън и Джоуъл Коен представиха в конкурсната програма новия си филм "Истинският Луин Дейвис", който ще се появи по кината чак към края на годината. Филмът за талантливия млад фолк певец е в характерния стил за двамата режисьори с необичайния хумор и чудати герои. Той обаче не е нито черен като "Няма място за старите кучета", нито е фарс като "Убийците на старата дама". На пръв поглед прототип на Луин Дейвис (в ролята: Оскар Айзак) може да е Боб Дилън. Филмът обаче е вдъхновен от по-малко известен певец - Дейв фон Ронк и е като любовно писмо за епохата на 50-те и 60-те години на миналия век. Освен Айзак, в него участват още Джъстин Тимбърлейк, Кери Мълиган и Джон Гудман. Ако се съди по възторжения прием на прожекцията на филма за журналисти, той вероятно ще е сред основните претенденти за "Златната палма". Братята Коен вече са я печелили през 1991 г. с "Бартън Финк".

Алекс ван Вармердам
"Боргман" на холандския режисьор Алекс ван Вармердам раздели публиката на две. Според мнозина това е една от най-загадъчните ленти на 66-то издание на кинофеста. Някои от зрителите приеха кинотворбата с възторг, докато други открито си признаха, че не са разбрали нито смисъла, нито целта й. Както съобщи сам режисьорът Вармердам на пресконференция, идеята за филма му хрумнала, след като се запознал с творчеството на маркиз Дьо Сад. В центъра на сюжета е неочакваното появяване на непознат в дома на заможно холандско семейство. Заедно с идването на лицето Боргман, в щастливия дом се настанява и нечиста сила, водеща неизбежно до катастрофа. Действието се развива в наши дни. "Исках да покажа злото като норма на съвременния ни живот", коментира Вармердам. "А неговите носители винаги са най-обикновени хора, които външно по нищо не се отличават от останалите. Вие може да ги срещнете навсякъде - в магазина например, и въобще да не се досетите, че в тях се е вселило злото." Филмът има свой вътрешен ритъм, който става все по-ускорен и мрачен с развитието на действието. "Не искайте обяснение от мен за моите кинотворби", каза ван Вармердам. "Нека всеки си има свой прочит, така е най-добре!"

Конкурсната програма продължи с "Shield of Straws" ("Сламеният щит") на японския режисьор Такаши Миике и "Дворец в Италия" на италианската режисьорка Валерия Бруни-Тедески, сестра на Карла Бруни-Саркози.

(отляво) Такао Осава, Нанако Мацушима, Такаши Миике
Заснемането на екшън в Япония не е никак лесна работа и изисква повече усилия, отколкото изглежда, заяви Такаши Миике. Неговият "Сламен щит" е мащабен трилър за полицейски екип, който трябва да ескортира детеубиец с обявена награда за главата му през цялата страна. Въпреки че засяга важни съвременни теми, като чувството за дълг и лоялността, филмът всъщност е екшън от доброто старо време, изпълнен с автомобилни преследвания, престрелки и експлозии, достойни за типичните холивудски продукции в жанра. Според Миике японското кино е забравило изкуството на екшъна и мащабните зрелищни сцени, така че решил сам да поеме предизвикателството. Но в родината му това не му се отдало. "В Япония просто е невъзможно да затвориш една магистрала за снимки и да пуснеш на пътя толкова много полицейски коли", коментира Миике. Японските железници пък забранили на режисьора да снима филма на неговите влакове. Миике успял да постигне творческите си цели едва след като посетил Тайван, където открил добри условия за работа. Слава Богу, по местните железници се движели композиции японско производство, а отсечките по магистралите не били толкова трудни за затваряне.

(отляво) Бенисио Дел Торо
Следващата лента от конкурсната програма в Кан е "Джими П." на Арно Деплешен с участието на Матийо Амалрик и Бенисио Дел Торо. Филмът описва истинска история за лекар и негов пациент от края на 40-те години на миналия век. Амалрик, станал известен с превъплъщението си в ролята на злодея в "Спектър на утехата", този път изпълнява ролята на реално съществувалия френски психоаналитик Жорж Дьовро, който в края на 30-те се установява в САЩ. Той прекарва много време с индианци мохаве и допринася за развитието на етнопсихоанализата, която изследва начина, по който психични заболявания са разглеждани в зависимост от различния културен контекст. Става въпрос за филм манифест за психоанализата, за филм, в който мъж има нужда да чуе сам себе си, поясни Деплешен.

Лудостта в Кан продължава с пълна сила! Следете редовно ПОП КУЛТУРА за всичко най-интересно!

Коментари

Популярни публикации от този блог

"ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ": МЕЧКАТА ОТКРАДВА ШОУТО

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕ: ИЛИ КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ ЖОКЕРА, СКОРСЕЗЕ, ЧАПЛИН, ВИТО КОРЛЕОНЕ, МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН И ВИКТОР ЮГО

МАРТИН СКОРСЕЗЕ: ЗАЩО КАЗАХ, ЧЕ ФИЛМИТЕ НА MARVEL НЕ СА КИНО. НЕКА ОБЯСНЯ.