LATEST

FILM REVIEW: ОБЛАКЪТ АТЛАС

Не му върви много на Атлас във филмовата индустрия! Преди една година първата част от екранизацията на "Атлас изправя рамене" на Айн Ранд предизвика подигравките на гилдията със смехотворния си диалог, слабите актьори и аматьорската режисура. Продуцентите уволниха целия екип и го замениха с нов за продължението, но резултатът се оказа дори още по-безсилен.
В "Облакът Атлас" се случва точно обратното. Едни и същи актьори се превъплъщават в множество роли, гонейки се в различните си прераждания в продължение на половин хилядолетие, в отчаян опит да поправят грешките, които са допуснали в миналото.
През всичките 172 минути от екрана се опитват да ни убедят, че думите и делата ни в настоящето са най-важните неща, които ще определят бъдещето ни. Филмът дори отива още по-надалеч, като нагледно ни показва как престъпленията и лошите постъпки в един живот могат да бъдат изкупени в следващия. Лошият се превръща в добър, ролите непрекъснато се сменят, важното е да добиваш опит по пътя, който извървяваш. Бляк, звучи като от книга на Хорхе Букай и това всъщност е най-големият проблем. Въпросите, които "Облакът Атлас" хвърля напосоки, са толкова големи, че е напълно неизбежно да не бъде погълнат от самите тях.
Трите часа в кино-залата обаче минават почти неусетно, човек непрекъснато се опитва да подреди пъзела и да запамети колкото се може повече детайли, за да не изпусне свръзките между шесте различни времеви сегмента в разгръщането на повествованието. Най-ранният и двата от бъдещето се режисирани от брат Уашовски и сестра му, Том Тиквер е заснел трите по-съвременни истории. Режисьорите са разпределили работата поравно, скъсявайки работния процес наполовина до малко повече от три месеца - истинско изпитание всъщност за актьорите, които влизат и излизат от различните епохи, костюми и тонове грим с лекота. След това шестте готови части са разбъркани на монтажната маса до получаването на крайния резултат.
Всичко започва през 1849 г. с американски адвокат (Джим Стърджис), който е разделен от любимата си (Дууна Бае), обикаляйки тихоокеанските острови (с размазващи гледки от Хавай). Той описва приключенията си в дневник, който начинаещ композитор (Бен Уишоу) чете през 1936 г. Неговите писма до голямата му любов (мъж, Лана се е намесила тук-там за няколко трансджендър закачки) попадат случайно в ръцете на журналистка (Хали Бери) през 1973 г. и впоследствие са публикувани от издател (Джим Броудбент) в наши дни, чиято собствена история е екранизирана във филм, който сервитьорка в ресторант в Нео Сеул (отново Дууна) гледа през 2144.
Финалната история, която се развива през 2346 г., рамкира повествованието, връщайки действието на същия остров от началото, но този път героите са с обърнат знак и изцяло променени. Човечеството е разделено на две - едната половина живее в колиби и почита митичната богиня Сонми, другата има специални дарби и технологии, само че е обречена на изчезване.
Хали Бери се престрашава да се отправи на опасно пътешествие до върха на непознатата планина, за да изпрати зов за помощ в Космоса (ох). Водач в приключението ѝ е козарят Том Ханкс, който трябва да се пребори с гласа на дявола в главата си и да изкупи грешките на душата си от миналото. Финалът е толкова захаросан, че дори има шанс да не разберете какво са искали да кажат авторите, ако панически не сте избягали от залата някъде на втория час.
В крайна сметка героят на Ханкс отхвърля изкушенията на сатаната и не послушва пророчеството на божеството, пред което се кланя, а прави своя собствен човешки избор, който се оказва и най-добър за него. Бляк, бляк, бляк! Три часа и 100 млн $, за да стигнете до това прозрение? Сериозно?
Всичко това се развива сред невероятни декори и природни красоти. Двата сегмента на Уашовски от бъдещето са повече от впечатляващи, за момент си помислихме, че са заснели този филм, за да се доберат до римейка на "Зов за завръщане". Хюго Уивинг като инкарнация на абсолютното зло е блестящ във всяка една от поверените му роли.
Истината всъщност е, че сега всички ще оплюят "Облакът Атлас", но след десетина година този филм ще бъде обект на култово поклоничество. Най-вече, защото дава свобода за всевъзможни интерпретации. Задължително трябва да го изгледаш поне няколко пъти, за да обемеш всички свръзки, които задават режисьорите. Сега най-много да се появят всякакви списъци от рода на "159 грешки, допуснати в "Облакът Атлас"! Най-добре всеки да го гледа и да прецени сам за себе си, както написахме в началото - трите часа минават неусетно!

Коментари

Популярни публикации от този блог

"ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ": МЕЧКАТА ОТКРАДВА ШОУТО

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕ: ИЛИ КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ ЖОКЕРА, СКОРСЕЗЕ, ЧАПЛИН, ВИТО КОРЛЕОНЕ, МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН И ВИКТОР ЮГО

МАРТИН СКОРСЕЗЕ: ЗАЩО КАЗАХ, ЧЕ ФИЛМИТЕ НА MARVEL НЕ СА КИНО. НЕКА ОБЯСНЯ.