LATEST

FILM REVIEW: LOOPER: УБИЕЦ ВЪВ ВРЕМЕТО

Филмите с пътуване във времето много често се оказват стилизиран нонсенс (справка: последните „Мъже в черно”), но влучая става дума за съвсем друго нещо. 
Да, в „Looper има връщане в миналото, но Райън Джонсън, който с бавни, но сигурни крачки върви по стъпките на Кристофър Нолън, само го регистрира като възможна реалност и повече не се занимава с него.
Годината е 2044, мястото – Канзас Сити. 30 години по-късно пътуването във времето ще бъде открито и веднага забранено. 
От него могат да се възползват само могъщи престъпни групировки, които започват да очистват жертвите си в миналото, за да няма никаква следа от труповете. Чисто и просто. Лупърите всъщност са наемните убийци, които вършат черната работа – получават съобщение за точен час, в който трябва да отидат на обичайния си терен за екзекуции и да гръмнат без да се замислят човека, който се появи от бъдещето. Жертвата се материализира с привързани на гърба сребърни кюлчета, общата разменна монета на бъдещето, щедро възнаграждение за добре свършената работа.
Опитайте се да не мигате през първите 30 минути на филма. Райън Джонсън представя бъдещето с удивителен усет за детайли, които впоследствие вплита в развръзката на филма. Няколко от тях накратко: през 2044 г. хората се друсат с капки за очи, гъзарите летят с мотири във въздуха, докато обикновените хора карат очукани и буквално закърпени автомобили, някои владеят телекинеза, с която могат да вдигат във въздуха дребни метални предмети (за съжаление този талант може да се използва само за сваляне на мацки по баровете).
Джо (Джоузеф Гордън-Левит) е един от елитните убийци, има достатъчно пари, за да живее както си иска, събира по-голямата част от кюлчетата си, за да се премести във Франция („Аз идвам от бъдещето, отиди в Китай”, съветва го босът му).
Всичко се обърква, когато най-добрият му приятел Сет (в ролята: зашеметяващия Пол Дейно, жалко, че се появява за толкова кратко на екран) пристига посред нощ с новината, че бъдещето е узурпирано от нов тиранин на има Буравестника, който се е заел да разчисти всички лупъри, изпращайки им за екзекуция тяхното бъдещо Аз. Жертвите пристигат със златни кюлчета на гърба. Като ги очистиш всъщност „затваряш веригата” и знаеш, че ти остават точно 30 години живот. Точно това се е случило през въпросната нощ на Сет, но той не е убил бъдещото си Аз и сега търси къде да се скрие. Джо му помага, но когато е привикан от боса си, е принуден да го предаде. За да не се прецакат нещата в бъдещето не трябва да се правят никакви грешки в миналото, нали така.
Точно в този момент Гордън-Левит показва невероятен актьорски талант, започвайки малко по малко да се превръща в Брус Уилис, неговото бъдещо Аз. Отначало използва само лицето си, мърдайки тарикатски само едната половина от него, точно както правеше младият Брус в „Умирай трудно”. Впоследствие на помощ идва и силния грим, който на моменти му придава вид на манекен от музея на мадам Тюсо, но това са дребни кахъри.
Екшънът всъщност започва с появата на самия Брус Уилис. Той, естествено, няма да се предаде току-така и ще се опита да промени бъдещето, убивайки всички деца, които впоследствие може да се превърнат в Буравестника.
Това от своя страна отвежда героя на Гордън-Левит до Сара (Емили Блънт), която отглежда сама невръстния си син Сид във ферма нейде из Канзас (режисьорът със сигурност се бъзика с Дороти). Детето на моменти е по-стряскащо и от онази зла кукла Чъки, но тук ще спрем с разкриването на сюжета.
Истината е, че имаме толкова много въпроси, че ще трябва да гледаме „Looper: Убиец във времето” поне още един път. Препоръчваме Ви да направите същото!

Коментари

Популярни публикации от този блог

ОБЯВИХА ПРОГРАМАТА НА КИНОФЕСТИВАЛА ВЪВ ВЕНЕЦИЯ: МАЛКО ХОЛИВУД, ПОВЕЧЕ АРТХАУС ФИЛМИ

РЕЙТИНГЪТ НА ОСКАРИТЕ УДАРИ ДЪНОТО

ТИРАНИЯТА НА УДОБСТВОТО