LATEST

FILM REVIEW: ЧЕРНИЯТ РИЦАР: ВЪЗРАЖДАНЕ

Не е трудно да се изгубиш в 164 -те минути на "Черният рицар: Възраждане". Финалният филм от трилогията на Кристофър Нолън за Батман е пълен с толкова препратки към предишните два (но най-вече "Батман в началото"), че е напълно възможно в един момент да се откажеш да следиш объркания сюжет и да търсиш някаква логика в обратите, за да се насладиш изцяло на зашеметяващата визия, подкрепена на сто от гъгнещия саундтрак, който те държи в напрежение до края. Точно така, оригиналната музика на Ханс Цимер като че ли е и най-големият плюс на филма. Ако трябва да се заиграем с визията на Нолън - тук той стъпва върху много тънък лед и, за съжаление, едва успява да се задържи на повърхността след пропадането!
Сценарият често криволичи към задънени улици, героите влизат и излизат неочаквано, в зависимост от дупките, които трябва да бъдат запълвани.
Но въпреки всичко сме готови да простим на един от най-великите режисьори на нашето време всички тези несъвършенства. Първо и най-вече, защото не можем да очакваме да се надскача всеки път, второ - защото е пределно ясно, че ако зависеше от него филмът щеше да е 5 часа, в които всичко щеше да бъде обяснено и обосновано и трето - за летен холивудски блокбастър "Възраждане" си е направо класика. И още нещо - почти един час от филма е заснет с IMAX камери, които придават необикновени дълбочина и необозримост на част от екшън сцените, без въобще да е нужно досадното 3D конвертиране!

Тъжната истина за най-големите фенове на франчайза е, че "Възраждане" не се доближава и на милиметър до "Батман в началото" и "Черният рицар". Ако изгледате още веднъж тези два филма (както и всички останали на Нолън) ще забележите, че всичко, което се случва на екрана следва желязна логика. Нолън по принцип не се интересува от подбудите, нито от начините, но в момента, в който един герой влезе в сюжета, той винаги действа логично (спрямо собствените си разбирания, о, колко е добър батко Крис в психологията).
Във "Възраждане", за съжаление, психологията е отстъпила място на действието. А за филм, който предварително е натоварен с толкова големи очаквания, то трябва да е колкото се може по-зрелищно.
Опасяваме се, че ако сте ни следили редовно вече сме издали някои от изненадите, които сценарият предлага, за което се извиняваме искрено. Затова и в този текст тактично ще пропуснем сюжета.
Големият проблем във филма според нас е всъщност Бейн! През първия един час всички от екрана се опитват да ни убедят, че той е абсолютното зло или по-скоро режисьорът иска да ни го втълпи в главите, но се страхува да го покаже, за да не изтърве младата аудитория.
Точно заради това изобщо не става ясно защо трябва да е такъв и с какво се отличава от Жокера, например. "Що за зло си ти?", го пита един от героите малко преди да умре. Отговор обаче няма.
Иначе още от самото начало Бейн категорично заявява, че филмът ще е негов. "The fire rises" казва един от наемниците му малко преди да се пожертва за каузата на злодея и от този момент нататък на всички трябва да е ясно, че няма да гледат "The Dark Knight Rises", a "Bane Rises" (как, мамка му, да се заиграем с тъпото българско заглавие "Възраждане"?).
Даваме огромен минус и на абсолютно неестествения глас на Бейн, който сякаш се лее от високоговорители, а не принадлежи на човек от плът и кръв или може би това е била целта?
Ан Хатауей е приятна изненада като Жената-котка, жалко само, че се появява спорадично и по малко.
Не изпускайте от очи героя на Джоузеф Гордън-Левит, на финала той беше единственото нещо, което не бяхме успели да предвидим.
Самият финал е "класически Нолън", в който се събират в едно различни дребни детайли разхвърляни напосоки из целия филм, които привидно нямат връзка помежду си.
Само заради тези десет минути филмът си заслужава и още как! Царят е гол, да живее царят!

Коментари

Популярни публикации от този блог

"ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ": МЕЧКАТА ОТКРАДВА ШОУТО

НАЙ-ДОБРИТЕ BG ПАРЧЕТА НА 90-ТЕ

РЕЙТИНГЪТ НА ОСКАРИТЕ УДАРИ ДЪНОТО