КРАТЪК СПИСЪК С ВСИЧКИ СПРЕНИ СЕРИАЛИ И ТЕЗИ, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ НАПРЕД
ABC United We Fall (canceled; one season)
LATEST
ГОЛЯМ ДАР ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ
"С решението си да се роди, Върховният лидер Аладин дава на света голям подарък. Той е седмия син на славният уадийски Президент За Цял Живот Омар Аладин. Майка му е бивша стюардеса на Air France, която умира трагично от недостиг на кислород, скоро след раждането на Аладин през 1982 година, което означава, че днес той е на точно 30 години. Всички снимки на Аладин като дете през 70-те, включително и онзи страхотен кадър от премиерата на „Треска в събота вечер”, са изфабрикувани от подкупните западни ционистки медии.
"Диктаторът" е героична история за върховен лидер, който рискува живота си в културния сблъсък с капиталистична Америка, за да бъде сигурен, че демокрацията никога няма да се появи в Република Уадия - страната, която с толкова любов угнетява.
Филмът е вдъхновен от новелата "Zabibah and The King" на Саддам Хюсеин."
Край на синопсиса. Официалната премиера на филма в България е на 18 май, предпремиерно тръгва в кината на 15-ти! Нецензурираният трейлър на продукцията постнахме преди няколко дни, така че няма да го постваме пак!
Популярни публикации от този блог
ОБЯВИХА ПРОГРАМАТА НА КИНОФЕСТИВАЛА ВЪВ ВЕНЕЦИЯ: МАЛКО ХОЛИВУД, ПОВЕЧЕ АРТХАУС ФИЛМИ
Съвсем очаквано, състезателната програма на кинофестивала във Венеция тази година включва минимално количество холивудски заглавия, изключенията са единствено "Nomadland" на Searchlight и "The World To Come" на Sony. И двете обаче са режисирани от жени (съответно Клои Жао и Мона Фастволд), след като миналата година Мострата отнесе множество критики, че има само две дами в конкурсната програма. Тази година техният брой е вдигнат до рекордните осем от 18-те обявени до момента фестивални ентрит а. Шефът на фестивала Алберто Барбера не пропусна да отбележи на прес конференцията днес, че всички филми „са избрани изключително въз основа на тяхното качество, а не в резултат на половите протоколи“.
РЕЙТИНГЪТ НА ОСКАРИТЕ УДАРИ ДЪНОТО
Холивуд реши да покаже, че от време на време (веднъж годишно) няма нищо против да изгледа някой филм със субтитри, но за сметка на това обикновените американци масово обърнаха гръб на 92-та церемония по раздаване на наградите Оскар, като предпочетоха да правят всичко друго, само не и да гледат телевизия в неделя вечерта. Изключително скучната и предвидима церемония тази година успя да събере пред телевизорите едва 23,6 млн. зрители, повечето от които най-вероятно са заспали още преди изпълнението на Били Айлиш. Десетките комедианти, които бяха букнати като призентъри, за да скрият липсата на адекватен водещ, не успяха да ни убедят, че това е най-добрата формула за това шоу, но пък бяха в пъти по-сполучливи от безкрайната върволица изпълнения на кичозни песни, които никой нормален човек няма сам да си пусне доброволно. По-долу може да прегледате с колко милиона са намалели зрителите от 2001 г. насам и да прецените сами дали от поодбни церемонии все още има смисъл: 202
ТИРАНИЯТА НА УДОБСТВОТО
от Тим Ву Удобството е най-подценената и най-малко разбирана сила в света днес. Като двигател на човешките решения, то не предлага незаконната тръпка на несъзнателните сексуални желания на Фройд или математическата елегантност на стимулите на икономистите. Удобството е скучно. Но скучно не е равно на тривиално. В развитите нации на 21 век удобството – т.е. по-ефикасните и лесни начини за извършване на лични задачи - се очертава като може би най-мощната сила, която оформя нашия индивидуален живот и нашите икономики. Това е особено вярно в Америка, където въпреки всички възхвали на свободата и индивидуалността, понякога имаш чувството, че удобството всъщност е най-върховната ценност. Както наскоро заяви Евън Уилямс, съосновател на Twitter: „Удобството решава всичко.“ Изглежда, че удобството взима решенията ни вместо нас, влияейки на това, което смятаме за истинските ни предпочитания. Предпочитам сам да си сваря кафе, но това на Starbucks е толкова удобно, че едва ли някога
Коментари
Публикуване на коментар