LATEST

ХОРАТА, КОИТО ХАРЕСВАМЕ: ХУБЕН

Програмата на Хубен Хубенов, най-проспериращия млад стилист в България в момента, е повече от напрегната. Предишния ден е имал бизнес срещи, събирал е дрехи, бил е на снимки за известно българско женско списание и, въпреки че се е прибрал късно вечерта, не е пропуснал да публикува поредния си материал в 12 Magazine, онлайн списанието, което разработва заедно със Слав, творческия и бизнес партньор, с когото работят открай време. С него правеха в продължение на година и модното издание Gia, което за съжаление вече не съществува, но пък архивът му е достъпен в интернет.
Освен това се занимава и със стайлинг за известни български модни лейбъли, както и за списания като Max, Grazia, Жената днес, а от миналия месец и за Intro.
Докато включваме диктофона, Хубен пали поредната цигара Lucky Strike от новата серия с топче ментол във филтъра. "Много са ми вкусни", казва малко гузно. Това е и единственият му порок, алкохолът не го изкушава. "Най-много едно сайдерче или новата Ариана. От време на време си позволявам едно Малибу с портокалов сок или един After Shock, много обичам. Това е всичко, което пия. Напивам се от три шота. Като се напия, говоря много и всичко ми е много смешно, но след това ми е много зле."
Това са и едни от малкото лични детайли, които успяваме да изкопчим от него. Хубен по принцип не обича да говори за себе си и дори отклонява молбата ни да присъстваме на някоя от следващите му сесии. "Когато знам, че някой ме наблюдава, се стягам", вежливо казва той. Отговорите му са точни и премерени като на човек, който е свикнал да дава по пет интервюта на ден. Когато се опитваме да го провокираме с подвеждащ въпрос, се измъква с лекота.

Представи се.
Роден съм в София, в някоя от болниците в западната част на града през 1988 година. Израснал съм тук и в момента се занимавам с... де да знам... мода, общо-взето. Опитвам се да ми е интересно.

Как започна да се занимаваш с мода?
Първоначално започнах да бачкам в магазини. Минал съм по всички звена от веригата – продавач, касиер, супервайзър, мърчандайзър, офис част... След това започнах да се занимавам със стайлинг. Може би е неизбежно, ако работиш в магазин в София, който има взаимоотношения със списанията, в един момент да се запознаеш с някакви стилисти. Всички минават през магазините, вземат дрехи и няма как да не се заговорите. Целият процес ми е бил много интересен още оттогава.

Кой ти попаде ръка за стайлинга?
Имах една сесия още за втория брой на българското издание на Vice, но реално първият ми досег със сериозния стайлинг беше заради Добромир Киряков (в момента е моден редактор на списание AMICA, познавате го и от предаването "Модерно" от ефира на bTV - бел. ред.). С него се познавахме, той се нуждаеше от асистент и знаеше, че на мен това ми е мечтата. Тогава все още беше моден редактор на
Madame Figaro, беше преди сто години! Добри ме научи на много неща, но с него сме много различни като стил и усещане. Нещата, които той прави като стилист, са много далеч от това, което правя аз. Той е повече глем, лукс и секс, а аз отивам към минимализъм, андрогенност, изчистване.

Какво последва?
Добри ме препоръча на списание „Мода”, където беше работил преди това, и те ме взеха за моден редактор.

Кога беше това?
Нямам никаква идея, чакай да помисля. Май че беше есента на 2009 г. Там се задържах една година, но не ми се разказва какво се случи и защо трябваше да напусна.

Трудно ли беше решението?
Един месец се чудех дали да го направя, но най-накрая ми писна и напуснах. Тогава вече имах някакви странични ангажименти, а и със Слав започнахме да правим Gia – онлайн списание за мода, което беше 100% авторско. Правеше се от български и чужди автори. Сътрудниците от чужбина започнаха сами да ни търсят. Когато пуснеш нещо в интернет и то е добро, хората сами започват да те намират. Всичко се случи логично, не сме го търсили нарочно.

Защо тогава вече няма Gia?
Спряхме Gia, защото разбрахме, че й е много рано за България. А може би и никога няма да й дойде времето, защото самият формат на онлайн списание в тази си форма не е удобен и user friendly. Опитваш се да имитираш физически носител, но в интернет. Въпреки всичко Gia беше станало доста популярно списание
дори и тук, но решихме, че не е точно това, което искаме да правим. Искахме да представяме повече лайфстайл, собствени мнения и нещата, които се случват около нас и са далеч от модата. Когато задълбаеш твърде много в една индустрия, в даден момент се капсулираш и другите неща започват да ти убягват. Ако се опитваш да правиш адекватен медиен продукт, трябва да имаш супер широк поглед и не можеш да си позволиш да задълбаваш само в една област. Gia беше много нишово издание. Сега се опитваме да правим нещо много по-мейнстрийм, но с достатъчно класа, стил, интелект и мнение.

Говориш за 12 Magazine, нали?
Да. 12 Magazine е естествената ни еволюция след Gia. Дори има символика в името.
Gia имаше единадесет броя, а 12 реално е дванадесетият брой на Gia. Двата проекта си приличат и визуално.

Как си разпределяте работата със Слав?
Това е много сложен въпрос. И двамата вършим ужасно много работа, но имаме проблем с разпределянато на отговорностите...

Само ти ли пишеш текстовете?
Ако текстът е подписан с моето име, значи съм го писал аз!

А, и Слав ли пише?
Да, отбелязано е, ако авторът е той. И двамата пишем текстовете.

И как се озовахте двамата със Слав във Китай?
Бяхме тръгнали на запад, но всъщност се озовахме на изток. Китай е гореща тема в момента, затова решихме да проверим какво се случва там. Оказа се, че нищо не се случва.

Дай повече подробности, човек не се озовава случайно изведнъж в Китай.
Не търси някаква логика. В един момент се оказа, че ни се отваря възможност да отидем и ние се впуснахме смело. Една наша приятелка, която работи там, ни покани да й отидем на гости. Абсолютен експеримент. Първите две седмици бяха пълен абсурд, аз се забавлявах нечовешки. Самото място е безумно. Ако си европеец, трябва да си психично болен, за да живееш в Пекин.

Кога се случи всичко това?
Бяхме там юни и юли миналата година. Трябваше да останем до септември, но просто не издържахме. Трябваше да стоим три месеца, ние искахме един, накрая останахме за два.

Езикът ли беше най-големият проблем?
Не. Там няма небе. За два месеца да сме видели слънце и небе общо пет пъти. През цялото време си в едно бяло мляко като мъгла, което е смог и влага. Смогът прави капан над града, който задържа влагата вътре. Колкото до езика, в много среди в Китай можеш да говориш свободно английски, но в ежедневния си живот, ако трябва да си купиш храна или да ползваш метрото, трябва задължително да поназнайваш китайски. Метрото не го препоръчвам на никого. Изпозвахме го само два пъти, при това втория път беше съвсем инцидентно. Ходихме до зоологическата градина, която се намира на края на града и ти трябват общо около два часа, за да стигнеш до нея. Беше работен ден и нямаше много хора в метрото, но на връщане хванахме час пик и беше ад. Китайците са като животни – нямат никакво усещане за лично пространство, безпардонни са и от нищо не им пука.

На чисто модно ниво как се развиват нещата там?
Там в момента е като в България през 90-те години: логомания, ментета, показване на състояние. Вече съм го преживял това нещо, така че няма как да ми хареса, а и съм европеец. Най-яко е да се върнеш в България от изток. София ти се струва като Париж. Но после минава.

Променя ли се пазарът на списания в България?
За четири години не се е променил много. Няма място за различни неща. В почти всяко списание виждам едни и същи неща, понеже пазарът е малък.

Има ли злоба във вашите среди?
Има, да. Но не е само при нас. Във всяка област има злоба.

Имал ли си конфликти с колеги?
Не. Никога не съм имал конфликти с хората, които смятам за мои колеги.

Толерантни ли сте към нови хора, които искат да се занимават със стайлинг?
Към всички, които са интересни и адекватни - да.

Още ли е модерно да ставаш стилист?
Не, сега няма такава вълна.

Не са ли ни твърде много моделките на глава от населението?
Не, малко са. Тези 30-40 момичета, които реално работят, са крайно недостатъчни. Митът, че българките са хубави, не е верен.

Защо?
Моята теория е, че всичко се случва генетично и на генетично ниво нацията ни погрознява.

Следиш ли какво се случва в поп-фолк културата?
Не. Изобщо. Е, знам като имена пет-шест певици, но не съм запознат с творчеството им.

Би ли работил с поп-фолк изпълнител?
Не мисля, че ще се харесаме. Те търсят нещо, което аз не мога да им дам.

Коментари

  1. И все пак къде се изгуби 12 Magazine? Вече 2 седмици го няма...

    ОтговорИзтриване
  2. 12 Magazine в момента не се ъпдейтва поради технически причини! Предполагаме, че най-късно до понеделник те трябва да са изгладени, т.е. отстранени, така че следете редовно сайта или Фейсбук страницата на изданието! И ние ги чакаме да се завърнат с нетърпение!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

РЕЙТИНГЪТ НА ОСКАРИТЕ УДАРИ ДЪНОТО

НАЙ-ДОБРИТЕ BG ПАРЧЕТА НА 90-ТЕ

"ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ": МЕЧКАТА ОТКРАДВА ШОУТО