LATEST

ЛИК ИЛИ КЛИК

Преди десетина години (и повече) ЛИК беше смислено издание за култура. Тогава съдържанието му беше почти изцяло преводно, а повечето оригинални текстове не бяха достъпни в интернет. Дизайнът на списанието беше изчистен и олекотен, точно както трябва да изглежда един дайджест с традиции и история.
През 2012 г. ЛИК залага повече на български автори, преводните материали са предимно от френски издания, а в последния си брой имат дори и статия от интернет сайт, което подълнително изостря въпроса дали подобни културни дайджести могат да оцелеят в ерата на глобалната мрежа и има ли изобщо смисъл от тях.
Въпреки безумната корица обаче, ние все пак успяхме да открием поне три материала, заради които списанието напълно оправдава цената си, а за българско издание това не е никак малко.
За съжаление, българските автори на ЛИК са или графомани, или културтрегери, които тепърва се учат как трябва да се пише за месечно списание, така че точно авторските материали в изданието почти никога не стават за четене. Ето и споменатите акценти този месец:
1. Материали от Point и Magazine Litteraire по повод 300 годишнината от рождението на Жан-Жак Русо. Вгледахме се внимателно в публикувания портрет на великия френски мислител и установихме, че Жан-Жак Русо се е преродил като Денди, честно!
2. Интересен поглед към литературния живот в Токио.
3. Интервю с Умберто Еко по повод преиздаването на преработен вариант на "Името на розата". "Не я купувайте! В нея няма нищо истински ново", заявява италианецът.

+ няколко бонуса:
4. Интервю със сър Майкъл Бонд, автор на поредицата за плюшения Падингтън. Мечето Падингтън е онази плюшена играчка, която Рейчъл и Моника изкормиха, за да облекът малкия Бен с дъждобран и шапка, след като Моника му удари главата в една от гредите в кухнята, докато Рос беше гласувал доверие на Рейчъл, че може да се справи с гледането на малко дете. От интервюто с интерес научихме, че в България има "Клуб на приятелите на мечето Падингтън", в който смятаме да се запишем още утре!
5. Ако прочетете внимателно целия майски брой на ЛИК ще разберете кой е романът, на чиито 320 страници няма нито едно "е" и как се превежда подобна творба на чужд език.
6. Преводачката от български език Хеле Далгор разказва интересна история от 1986 г. Няма да я преразкаваме, направо ще цитираме:

"Имах дълбоко приятелство с Блага Димитрова. По повод една среща с балкански писатели в Дания през 1986 излезе неин сборник (в мой превод) – „Глас“. Заради тази среща имах невероятен разговор по телефона с Любомир Левчев, тогавашния председател на българския писателски съюз. Блага Димитрова беше поканена персонално заедно с Данило Киш, Исмаил Кадаре… Седмици преди пътуването обаче ми каза, че няма да дойде – Левчев казал „не”. Аз му се обадих, той добре знаеше коя съм, започна да ми говори как той трябва да дойде, каква е тази поетеса, той би могъл сам да си плати за превод на стихосбирка и други щуротии. Аз се паникьосах! Блага Димитрова беше важна част от програмата, нейното идване щеше да бъде реклама за книгата. Тогава му казах: „Добре, но ще се обърна към най-големите вестници в Дания да ги информирам какъв е този председател на БГ писателския съюз!“ И затворих. След няколко дена Блага Димитрова ми се обади и каза със сълзи в гласа, че всичко е наред. Тя беше звезда на конференцията, но би могло да бъде като с албанците, които пратиха не Кадаре, а техния председател Аголи. Пияница и глупак, Блага Димитрова го мразеше неимоверно."
И подобни изроди продължават да пишат, да поучават народа и да пренаписват миналото в тяхна полза!

Коментари

Популярни публикации от този блог

РЕЙТИНГЪТ НА ОСКАРИТЕ УДАРИ ДЪНОТО

ОБЯВИХА ПРОГРАМАТА НА КИНОФЕСТИВАЛА ВЪВ ВЕНЕЦИЯ: МАЛКО ХОЛИВУД, ПОВЕЧЕ АРТХАУС ФИЛМИ

ТИРАНИЯТА НА УДОБСТВОТО