петък, 31 януари 2014 г.

NEW VIDEO: BIG SEAN FEAT. MIGUEL - ASHLEY

NEW VIDEO: ENRIQUE IGLESIAS FEAT. PITBULL - I'M A FREAK

NEW VIDEO: ONE DIRECTION - MIDNIGHT MEMORIES

NEW VIDEO: DENA - BAD TIMING

NEW VIDEO: THE 1975 - SETTLE DOWN

NEW VIDEO: SHAKIRA FEAT. RIHANNA - CAN'T REMEMBER TO FORGET YOU

NEW BG VIDEO: ЛОРА КАРАДЖОВА FEAT. KRISKO BEATS - BYE BYE

сряда, 29 януари 2014 г.

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ В АВАНС 2

Много са заглавията, които ще фокусират вниманието на публиката по време на 18-я София Филм Фест. Фестивалът ще бъде открит на 6 март с ексклузивната прожекция на „Съдилището” – най-новия филм на Стефан Командарев. Другите гала-премиери, които ще се състоят в зала 1 на НДК, са не по-малко примамливи. Едно от най-очакваните заглавия на 2014 г. – „Гранд Хотел Будапеща” на Уес Андерсън, ще дойде в София непосредствено след премиерата на филма на Берлинале. „Великата красота” на Паоло Сорентино вече притежава Златен глобус за чуждоезичен филм и е на крачка да се сдобие с еквивалентния Оскар. „Крадецът на книги” на Брайън Пърсивал също ще има специална гала-прожекция. С представянето на двете части на „Нимфоманка” на провокативния Ларс фон Триер пък ще бъде открита панорама с предишните творби на режисьора.


***След извънредния успех и множеството награди и фестивални отличия на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който е единственият български филм, изкачил се до шортлистата на деветте кандидатури за чужоезичен Оскар, най-новият филм на Стефан Командарев пресъздава на големия екран съкровен разказ за обикновени хора и техните необикновени съдби. Баща и син трябва да се върнат към забравеното минало, за да срещнат дълго пазени тайни и да преоткрият пътя към себе си – това е историята в „Съдилището”. Главните роли са поверени на Асен Блатечки, Мики Майнолович, Ованес Торосян, Параскева Джукелова, Ина Николова, със специалното участие на Христо Мутафчиев. „Съдилището” ще бъде представен ексклузивно в рамките на „София Филм Фест”, а през месец октомври ще може да бъде гледан в киносалоните из цялата страна.


***Когато младежът Уес Андерсън поставял пиеси в задния двор и снимал своите първи филми на Super 8, надали е подозирал, че за поредна година ще му бъде оказана честта да открие още един от най-авторитетните и дългогодишни световни фестивали, които определят насоки и тенденции в света на киното – Берлинале. Самият Мартин Скорсезе е почитател на филмите на му, както и всички киномани, които са гледали поне един от седемте му авторски пълнометражни творения – от „Ракета в бутилка” до „В царството на пълнолунието” – филмът, с който беше открит 65-ия фестивал в Кан през 2012 г.

БИОНСЕ ПОЛУЧИ 82 НАГРАДИ ГРАМИ



Трябва сериозно да си поговорим. Не знаем дали сте забелязали, но в ранните часове този понеделник се състояха цели две церемонии по раздаване на наградите "Грами".
Първата продължи малко над 5 минути и на нея Бионсе получи всички 82 "грамофончета" от всички възможни категории. Какво се случи след това на втората церемония беше вече почти без значение. Някакви хора се събраха, потупаха се по гърба, раздадоха си някакви награди, пяха в дуети, в триети, в пируети и т.н.
Погледът, стойката, целият пърформънс на Куин Би говорят само едно: "Вижте какво кучки, миналата година си скъсах гъза от работа. Записах 50 песни, заснех 16 клипа, през цялото време бях на турне, отгледах дъщеря си, дори успях да родя близнаци без никой да разбере... Всички награди са мои, защото няма по-голяма от мен! Да го духате!"
И в това няма нищо лошо, нека да се наслади на момента жената, защото след една година може и да не получи нито едно "грамофонче", защото дотогава всички от индустрията ще я мразят!

Ако трябва да сме честни обаче, когато става дума за пърформънс със стол ние предпочитаме ТОЗИ (но така или иначе това парче прозвуча на втората церемония, така че няма за какво да недоволстваме):



ИЛИ ПО–СКОРО ТОЗИ:



ИЛИ В КРАЙНА СМЕТКА ТОЗИ:

вторник, 28 януари 2014 г.

FILM REVIEW: ИСТИНСКИЯТ ЛЮИН ДЕЙВИС

"Истинският Люин Дейвис" се прожектира от петък в трите арт-кина в София и би било престъпление да го пропуснете, като членовете на Академията, които не го номинираха в основните категории за Оскар тази година. Братя Коен не правят нито една грешна стъпка от първата до последната минута, превръщайки филма от моментна снимка на фолк сцената в Гринич Вилидж от началото на 60-те години в ода за страданията на всеки артист, който иска да живее от и във изкуството си, неприемайки досадността на ежедневието. Накратко: "Истинският Люин Дейвис" е истински и няма да Ви трябва много време, за да го разберете.
Основна вина за това имат сценографът Джес Гончър, който е изпипал и най-дребните детайли от епохата, операторът Бруно Делбонел с финото си чувство за светлосенки, който буквално може да Ви накара да вдишате нюйоркската зима и, не на последно място, Ти Боун Бърнет, който разбира туй-онуй от фолк и с когото братя Коен работиха по "О, братко, къде си?".
Филмът за талантливия (или може би не?) фолк певец Люин Дейвис е в характерния стил за двамата режисьори - изпълнен е със сарказъм и чудати герои и накратко може да се опише като съвременна адаптация на Омировата "Одисея". Той обаче не е нито твърде черен като "Няма място за старите кучета", нито прекален фарс като "Убийците на старата дама".
На пръв поглед прототип на Люин (в ролята: невероятен Оскар Айзък) може да е Боб Дилън, но без последвалия успех. Филмът обаче е вдъхновен от по-малко известния Дейв Ван Ронк, който така и не успява да се прочуе извън задимените кафенета в Гринич Вилидж. Проблемът на Люин е, че егото му е толкова голямо, че без да осъзнава наранява всички около себе си. Дуетният му партньор (озвучен от Маркъс Мъмфорд) се е самоубил, той не иска да работи с друг, гаджето на "най-добрия му приятел" е бременна от него, а за капак на всичко - изгубва котката на един от малкото останали познати, които са склонни да го приютят.
Рижавият домашен любимец сякаш е взет назаем от "Закуска в Тифани" и точно както в класиката с Одри Хепбърн няма име - поне до последните 15 минути от филма. Люин обаче е пълната противоположност на Холи Голайтли, която преминава с лекота през живота. Когато най-накрая има няколко шанса да започне отначало той отхвърля всички възможности, защото нито една от тях не отговаря на разбиранията му за изкуството. Люин недоумява защо приятелите му Джим (Джъстин Тимбърлейк) и Джийн (Кери Мълиган, фантастична и през повечето време сипеща огън и жупел) имат по-големи шансове от него. Собственикът на клуба, в който свири спорадично, му разкрива тайната: "Някои искат да чукат Джийн, други Джим, Джийн вече съм я чукал..."
"Стига сте се кикотили вие там", изсъска една госпожа от задните редове към края на прожекцията и май беше донякъде права. Смехът в "Истинският Люин Дейвис" е горчив и по някое време засяда в гърлото. Явно тя отдавна го беше заменила с плач! 

NEW TRAILER: JOE

КОЯ Е ЦЕЦИ ГАНЕВ?



Отдавна искахме да зададем този въпрос, но не можехме поради липсата на каквато и да било информация относно нейната персона! Името й ни попадна съвсем случайно преди десетина години в краткото документално филмче "Edith Head - The Paramount Years", което обаче досега не можеше да бъде открито в нито един от сайтовете за споделяне на видеосъдържание. Досега.
Естествено, филмът е за Идит Хед - най-известната стилистка слаш дизайнер в историята на Холивуд. Хед достига апогея си през 50-те, когато работи с Алфред Хичкок, Стенли Донън, Били Уайлдър и почти всички големи звезди от този период. Легендата твърди, че винаги носела тъмни очила, за да не може никой да види очите й и да разбере какво мисли.
Да се върнем на нашите овце обаче, както би казал всеки французин, в случая - Цеци Ганев.
Когато от BBC молят Димитри Иванов да запише "You are listening to the BBC" имат изричното изискване да каже фразата с български акцент. Той, разбира се, няма никаква представа какво е български акцент. Ако беше чувал за Цеци Ганев, ситуацията щеше да бъде различна.
Цеци се появява на 2:44 в "The Paramount Years", представена е като "Head of the Custom-Made Department Western Costume" и говори английски с български акцент, за който бастуните от BBC биха платили в злато.
Това е единственото, което знаем за нея, така че въпросът "Коя е Цеци Ганев?" остава без отговор. Засега. Ще се радваме да ни пишете, ако имате някаква информация за нея, за да може поредната мистерия да бъде разкрита.

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ В АВАНС

София Филм Фест ще бъде открит на 6 март, а пълната програма ще бъде представена официално утре. Вижте в аванс кои са лентите от секцията „Големите награди”, която по традиция представя носители на награди за най-добър филм от престижни международни филмови форуми през изтеклата година.


Румънският филм „Позиция на дете” („Child's Pose”/„Pozitia copilului”) на режисьора Калин Петер Нетцер („Мария” - 2003 и „Медал за храброст” - 2009) триумфира с най-голямото отличие на 63-ия международен кинофестивал в Берлин. Носителят на Златна мечка е психологическа семейна драма, пресъздаваща дълбокия конфликт между майка и син. Майчината любов на Корнелия е почти маниакална, докато синът й, Барбу, по всякакви начини се опитва да скъса задушаващата го връзка с нея, което води до жестоки скандали и обиди.
Корнелия е на опера, когато научава за автомобилна злополука, при която синът й е прегазил 14-годишно момче. Властната майка прави всичко по силите си, за да спаси Барбу от затвора - вкарва в действие връзките си в полицията, кара го да промени показанията си, моли за милост семейството на починалото момче. Корнелия е готова на всичко и нито за миг, дори след обидите и униженията, не спира да дава всичко от себе си, за да намери изход от положението. Инцидентът докарва психологическия конфликт до разрив, от който връщане назад няма.
Главната роля във филма изпълнява румънската актриса с дългогодишна кариера в киното Луминита Георгиу. Изключително силният сценарий е написан от самия режисьор с помощта на най-известния румънски сценарист от по-младото поколение Разван Радулеску („Стока и пари” – 1999, „Смъртта на господин Лазареску” - 2005, „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” – 2007, „Подслон” - 2010, режисьор Драгомир Шолев). „Позиция на дете” впечатлява със своята почти документална естетика, реалистично изграждане на образите и дълбок психологизъм.

„Ида” („Ida”) на Павел Павликовски получи в един и същи ден „Гран При” във Варшава 2013 и наградата за най-добър филм на Лондонския кинофестивал. Кинотворбата разказва историята на Ана през 60-те години на миналия век в Полша. Останала от малка сираче, тя е послушница, отгледана от монахините в манастира. Преди да даде обет, Ана отива да се види с Ванда – единствената й жива роднина. От нея тя разбира, че е еврейка и двете жени се отправят на дълго пътешествие, за да открият истината за трагичната си семейна история, кои са в действителност и какъв е техният произход. Това поставя под въпрос религията и ценностите. След този повратен момент и двете се опитват да продължат живота си, но дали ще успеят...
Павел Павликовски е роден в Полша, но от 70-те години е британски поданик. Режисира документални филми за BBC, първият от които е „Луцифер над Ланкашир” (1986). Документалният му филм „Надпревара с Жириновски” (1995), удостоен с редица награди, го вдъхновява да заснеме и първия си игрален филм „Акордьорът” (1998), показан на фестивала в Кан. Вторият му игрален филм „Eдинствен изход” печели наградата „Майкъл Пауъл” за най-добър британски игрален филм на фестивала в Единбург и е номиниран за Европейско откритие на годината. „Моето лято на любовта” печели наградата за най-добър филм на фестивала в Единбург ’04.

понеделник, 13 януари 2014 г.

NEW SONG: SHAKIRA FEAT. RIHANNA - CAN'T REMEMBER TO FORGET YOU

ОТ АРХИВА: БОЙ ДЖОРДЖ

(Бой Джордж е много голям! Когато преди четири години се срещнах с него, за да го интервюирам за българското издание на Rolling Stone (юни 2010), той беше с около двадесетина кила по-пълен, но все така обаятелен. Беше страшно ентусиазиран относно едно "готино парченце, което записах с Марк Ронсън и Miike Snow". Ха! 
На 1 февруари Бой Джордж ще застане отново зад пулта в Ялта и няма никаква причина да не си там. С интервюто с него стартира и новата рубрика на ПОП КУЛТУРА, в която всеки ще може сам да провери дали старите прашасали материали от несъществуващи вече български печатни медии са издържали теста на времето!)

Въпреки че отдавна не е по върховете на класациите, Бой Джордж регулярногостувана страниците на жълтите издания и продължава да привлича вниманието върху ексцентричната си личност. Последнов началото на миналата година (2009), когато беше осъден на 15 месеца затвор за побой над жиголо, от които излежа 4 преди да бъде освободен за добро поведение. Въпреки че през последните петнайсетина години е популярен най-вече като един от най-скъпоплатените диджеи, Бой Джордж никога не е преставал да записва музика и, както разкрива пред Rolling Stone, съвсем скоро ще излезе новият му албум (и този път не излъга - Ordinary Alien се появи точно в края на 2010 г.). Колкото до Culture Clubима голяма вероятност да се съберат за турне и дори нов албум през 2012 (турнето беше сведено впоследствие до два концерта, албум ще се появи, ако съвсем го закъсат за пари). Намираме го в софийския Yalta Club минути преди да застане зад диджейския пулт. Зелената шапка и тежкият грим се опитват да прикрият близо 50-те му години, но всъщност изглежда много по-млад. Разговорлив е и завършва всяко свое изречение с гръмък сърдечен смях, който показва, че не се взема много насериозно. Музикант, DJ, дизайнер, писател, гей или просто обикновена откачалка, дами и господа: Бой Джордж.

Освен с диджействане, с какво друго се занимаваш напоследък?
Току-що приключих едно триседмично турне в Англия. През последната седмица бях DJ в Естония, Милано, Швейцария и Северна Ирландия, така че съм доста зает. Справям се и с двете. Мога да правя всичко, което ми харесвамога да приготвя суфле, мога да бъда DJ, да правя дрехи. Няма правила, не се ограничавам само в една област. С каквото и да се захвана обаче се опитвам да бъда креативен. И все пак се занимавам предимно с музика, турнета и диджействане. Хората ме питатТи не си ли DJ сега?, ами от къде да знам, занимавам се с това, но не съм само DJ.
Имаш тонове неиздавани записи...
Така е, да.
...защо спря да правиш албуми?
Всъщност след няколко месеца излиза новият ми албум. Казва се Ordinary Alien и е по-скоро денс албум. Повечето от нещата в него съм ги правил сам.
фотография: Константин Величков
Мислиш ли, че музикалната индустрия има бъдеще?
Нямам представа, не съм толкова навътре в бизнеса както преди. В момента има толкова много начини да стигнеш до публиката, всичко се промени изцяло, особено за артисти като мен. Вече не ме излъчват по радиостанциите, пускат музика от 80-те и където и да отида чувамKarma Chameleon, но не и новите ми неща. Непрекъснато трябва да търся различни начини, за да представя новата си музика. Така че за мен музикалната индустрия и радиостанциите са само загуба на време. Ако искам да живея с миналото ще е супер, но аз нямам желание. Винаги съм си падал по интернет и всичките социални мрежи. Разликата е в това, че сега имаш директен контакт с публиката.
Имаш ли профил във Facebook?
Да, но не мога да добавям нови приятели, защото вече са твърде много. Но пък можеш да ме следиш в Twitter: @boygeorge.
Коя е най-лошата ти случка с музикалните компании?
Много са, но вече не са толкова важни. Очакванията ми са твърде различни сега. Когато започвах бях в супер успешна група, продавахме милиони. А и не се опитвам да бъда това, което съм бил преди. Много хора, които имат успешни кариери, прекарват целия си живот, опитвайки се да подражават на това, което някога са били. Правил съм го и аз. Но сега искам да съм напълно различен. Разликата е в това, че съм свободен, мога да кажа каквото си поискам, не трябва да се съобразявам с абсолютно никого. Докато бях с Culture Club беше труднобях гей, но не можех да го призная, защото щеше да се отрази и на останалите. А сега по някакъв начин съм свободен и това е чудесно.

NEW VIDEO: PALOMA FAITH - CAN'T RELY ON YOU

NEW VIDEO: SAM SMITH - MONEY ON MY MIND

TOP 5